По стълбата

31 ene 2023, 18:17

Poesía » Civil

168 1 0

Капризите на времето ни носят

по стълбата на земния живот.
Душите ни с молитва прошка просят,
въздишат и възпяват своя род.

Животът ни препуска по баира
на синия далечен небосклон.
Препъва се, но бори се, не спира
и стиска зъби, не издава стон.

Че силата човешка е безмерна
и отстоява правота и чест.
Тя няма да си тръгне лицемерна,
а с непорочен благороден жест...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.