1 nov 2013, 16:03

По стъпките ми никнат сини минзухари

  Poesía
1K 0 16

 

                                       Аз чаках тези неминуеми мъгли

                                       да изпълзят от облачните си постели

                                       и да се кротнат в тъмните ъгли 

                                       на мислите ми – тягостни недели...

 

                                       И те дойдоха, вмъкнаха се тихо,

                                       като неканени дъждовни гости

                                       и бавно, бавничко се настаниха

                                       дори във изтерзаните ми кости...

 

                                       И слънцето откраднаха! Не знам

                                       какви са тези хора, лаещи в мъглата?

                                       Чак булевардите потръпват в срам,

                                       а аз побягвам право към гората...

 

                                       Поемам въздух! И ми е добре

                                       да чувам вятър в старите върхари...

                                       Поляната превръща се в море –

                                       по стъпките ми никнат сини мизухари...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По стъпките ти тръгвам минзухари да бера, да церувам своята душа.
    Поздравления!
  • Благодаря на всички от сърце!Сега е сезонът на сините минзухари и да– те лекуват не само белези от рани,но и самите рани!И да–спасение дебне отвсякъде, ако искаш да се спасиш!И да–всеки може да си заплюе една гора/може и измислена/ и да чуе какво ще му каже тя!И да–красотата е голямо, велико убежище!
  • отлично изпълнение, респектирана съм
  • Поздравления и от мен, Ради!
  • Старателно, бих казал дори, ювелирно подбрана рима! Търсена стройност, сякаш в противовес на лутаща се душа, в опита й да сложи порядък или да се изтръгне от натрапчивата тегота на мисли, подхранващи чувството за безизходност. Едно-едничко задъхване в ритъма на стихото и то в последното редче, заради думичката "сини"
    Признай, Рада, че беше пред дилема за оставянето на тази думичка. Изборът ти е правилен. "Сините" минзухари изкупват дребното несъвършенство, а и могат да бъдат разглеждани като символ. Във фитотерапията, именно синият минзухар се използва за лечение на белези от рани.
    Някой ден, в друго стихотворение, би могла да ни покажеш и гората в себе си, която те съхранява...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...