Аз чаках тези неминуеми мъгли
да изпълзят от облачните си постели
и да се кротнат в тъмните ъгли
на мислите ми – тягостни недели...
И те дойдоха, вмъкнаха се тихо,
като неканени дъждовни гости
и бавно, бавничко се настаниха
дори във изтерзаните ми кости...
И слънцето откраднаха! Не знам
какви са тези хора, лаещи в мъглата?
Чак булевардите потръпват в срам,
а аз побягвам право към гората... ...