radiola (Рада Димова)
176 3129
1 nov 2013, 16:03

По стъпките ми никнат сини минзухари 

  Poesía
851 0 16

 

                                       Аз чаках тези неминуеми мъгли

                                       да изпълзят от облачните си постели

                                       и да се кротнат в тъмните ъгли 

                                       на мислите ми – тягостни недели...

 

                                       И те дойдоха, вмъкнаха се тихо,

                                       като неканени дъждовни гости

                                       и бавно, бавничко се настаниха

                                       дори във изтерзаните ми кости...

 

                                       И слънцето откраднаха! Не знам

                                       какви са тези хора, лаещи в мъглата?

                                       Чак булевардите потръпват в срам,

                                       а аз побягвам право към гората...

 

                                       Поемам въздух! И ми е добре

                                       да чувам вятър в старите върхари...

                                       Поляната превръща се в море –

                                       по стъпките ми никнат сини мизухари...

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • По стъпките ти тръгвам минзухари да бера, да церувам своята душа.
    Поздравления!
  • Благодаря на всички от сърце!Сега е сезонът на сините минзухари и да– те лекуват не само белези от рани,но и самите рани!И да–спасение дебне отвсякъде, ако искаш да се спасиш!И да–всеки може да си заплюе една гора/може и измислена/ и да чуе какво ще му каже тя!И да–красотата е голямо, велико убежище!
  • отлично изпълнение, респектирана съм
  • Поздравления и от мен, Ради!
  • Старателно, бих казал дори, ювелирно подбрана рима! Търсена стройност, сякаш в противовес на лутаща се душа, в опита й да сложи порядък или да се изтръгне от натрапчивата тегота на мисли, подхранващи чувството за безизходност. Едно-едничко задъхване в ритъма на стихото и то в последното редче, заради думичката "сини"
    Признай, Рада, че беше пред дилема за оставянето на тази думичка. Изборът ти е правилен. "Сините" минзухари изкупват дребното несъвършенство, а и могат да бъдат разглеждани като символ. Във фитотерапията, именно синият минзухар се използва за лечение на белези от рани.
    Някой ден, в друго стихотворение, би могла да ни покажеш и гората в себе си, която те съхранява...
  • Съпричастна с Красимир Тенев- (Пеньо Пенев)!Поздрави!
  • С добро и красота да побеждаваш лошотията - това е сила!
    Пази минзухарите, Радиола.
  • Красиво и с надежда!
  • Ех, че красота!
  • Лаещи в мъглата винаги ще има. Важното е да има някой чиито стъпки да сеят яснота и минзухари.

    "Ще има пак звезди... и кучета... ще има,
    виещи към тях... като преди.
    Яснее този мирен ден отвъд."
  • Милата Радиола, билка лековита - като балсам ми капна на сърцето този стих!
  • Не се ли погрижим сами за себе си, няма кой друг да го направи!!!
    Прекрасен стих!!!
  • Дето се вика спасение дебне отвсякъде твоето явно се крие в гората
    Много образно, с чудесен финал!
  • В тягостния лай на мъгливите булеварди...
    Хубаво е, че имаш своето минзухарено море!
    Принуждаваш ме да те чета бавно, с което ме респектираш!
  • !!!
  • Поемам въздух! И ми е добре да чувам вятър в старите върхари. Поляната превръща се в море - по стъпките ми никнат сини мизухари...

    Много,много красиво!
Propuestas
: ??:??