1.11.2013 г., 16:03

По стъпките ми никнат сини минзухари

1K 0 16

 

                                       Аз чаках тези неминуеми мъгли

                                       да изпълзят от облачните си постели

                                       и да се кротнат в тъмните ъгли 

                                       на мислите ми – тягостни недели...

 

                                       И те дойдоха, вмъкнаха се тихо,

                                       като неканени дъждовни гости

                                       и бавно, бавничко се настаниха

                                       дори във изтерзаните ми кости...

 

                                       И слънцето откраднаха! Не знам

                                       какви са тези хора, лаещи в мъглата?

                                       Чак булевардите потръпват в срам,

                                       а аз побягвам право към гората...

 

                                       Поемам въздух! И ми е добре

                                       да чувам вятър в старите върхари...

                                       Поляната превръща се в море –

                                       по стъпките ми никнат сини мизухари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По стъпките ти тръгвам минзухари да бера, да церувам своята душа.
    Поздравления!
  • Благодаря на всички от сърце!Сега е сезонът на сините минзухари и да– те лекуват не само белези от рани,но и самите рани!И да–спасение дебне отвсякъде, ако искаш да се спасиш!И да–всеки може да си заплюе една гора/може и измислена/ и да чуе какво ще му каже тя!И да–красотата е голямо, велико убежище!
  • отлично изпълнение, респектирана съм
  • Поздравления и от мен, Ради!
  • Старателно, бих казал дори, ювелирно подбрана рима! Търсена стройност, сякаш в противовес на лутаща се душа, в опита й да сложи порядък или да се изтръгне от натрапчивата тегота на мисли, подхранващи чувството за безизходност. Едно-едничко задъхване в ритъма на стихото и то в последното редче, заради думичката "сини"
    Признай, Рада, че беше пред дилема за оставянето на тази думичка. Изборът ти е правилен. "Сините" минзухари изкупват дребното несъвършенство, а и могат да бъдат разглеждани като символ. Във фитотерапията, именно синият минзухар се използва за лечение на белези от рани.
    Някой ден, в друго стихотворение, би могла да ни покажеш и гората в себе си, която те съхранява...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...