По трохите, които насипа за диря,
виждам брод в лабиринта бездънен.
Нижа ръжен венец, без цветя да намирам –
Всъщност, в тъмно не никнат и тръни.
От венеца погача за теб ще омеся,
без вода или сол, само с обич.
Неотдавна следите са хванали плесен,
но светулки са в късните доби.
Малки късчета хляб в черна пръст се белеят,
вместо нафора в шепа ги кътам,
вест ти нося... Троха да изгубя не смея,
затова че посочи ми пътя.