26 nov 2017, 18:32

По трохите 

  Poesía » Otra
777 9 16

 

 

По трохите, които насипа за диря, 

виждам брод в лабиринта бездънен. 

Нижа  ръжен венец, без цветя да намирам –

Всъщност, в тъмно не никнат и тръни. 

 

От венеца погача за теб ще омеся,

без вода или сол, само с обич.

Неотдавна следите са хванали плесен,

но светулки са в късните доби. 

 

Малки късчета хляб в черна пръст се белеят,

вместо нафора в шепа ги кътам,

вест ти нося... Троха да изгубя не смея,
затова че посочи ми пътя.

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??