По трохите
По трохите, които насипа за диря,
виждам брод в лабиринта бездънен.
Нижа ръжен венец, без цветя да намирам –
Всъщност, в тъмно не никнат и тръни.
От венеца погача за теб ще омеся,
без вода или сол, само с обич.
Неотдавна следите са хванали плесен,
но светулки са в късните доби.
Малки късчета хляб в черна пръст се белеят,
вместо нафора в шепа ги кътам,
вест ти нося... Троха да изгубя не смея,
затова че посочи ми пътя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
