По трохите, които насипа за диря,
виждам брод в лабиринта бездънен.
Нижа ръжен венец, без цветя да намирам –
Всъщност, в тъмно не никнат и тръни.
От венеца погача за теб ще омеся,
без вода или сол, само с обич.
Неотдавна следите са хванали плесен,
но светулки са в късните доби.
Малки късчета хляб в черна пръст се белеят,
вместо нафора в шепа ги кътам,
вест ти нося... Троха да изгубя не смея,
затова че посочи ми пътя.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
Радвам се, че наминахте!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
