Nov 26, 2017, 6:32 PM

По трохите 

  Poetry » Other
778 9 16

 

 

По трохите, които насипа за диря, 

виждам брод в лабиринта бездънен. 

Нижа  ръжен венец, без цветя да намирам –

Всъщност, в тъмно не никнат и тръни. 

 

От венеца погача за теб ще омеся,

без вода или сол, само с обич.

Неотдавна следите са хванали плесен,

но светулки са в късните доби. 

 

Малки късчета хляб в черна пръст се белеят,

вместо нафора в шепа ги кътам,

вест ти нося... Троха да изгубя не смея,
затова че посочи ми пътя.

© Мая Нарлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??