23 ago 2023, 15:48

По улиците на града

555 0 0

 

 

Излизам пак от мойта стая

и скитам вечер из града,

над който облаците ваят

на призрак силует в студа.

 

Аз търся къща, но не зная

по улиците де е тя;

навярно в нея свети стая,

над нея -- бисерна звезда.

 

На двора тъмен ще поседна 

под сини влюбени лози,

ще гледам как луната медна

над криви покриви виси.

 

И дълго този миг ще чакам

и с вятър ще снова в нощта,

попаднал тук от древна сага

сред улиците на града.

 

                       декември 1989 г.

                       гр. Сливен

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...