Aug 23, 2023, 3:48 PM

По улиците на града

562 0 0

 

 

Излизам пак от мойта стая

и скитам вечер из града,

над който облаците ваят

на призрак силует в студа.

 

Аз търся къща, но не зная

по улиците де е тя;

навярно в нея свети стая,

над нея -- бисерна звезда.

 

На двора тъмен ще поседна 

под сини влюбени лози,

ще гледам как луната медна

над криви покриви виси.

 

И дълго този миг ще чакам

и с вятър ще снова в нощта,

попаднал тук от древна сага

сред улиците на града.

 

                       декември 1989 г.

                       гр. Сливен

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Цонев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...