23 авг. 2023 г., 15:48

По улиците на града

564 0 0

 

 

Излизам пак от мойта стая

и скитам вечер из града,

над който облаците ваят

на призрак силует в студа.

 

Аз търся къща, но не зная

по улиците де е тя;

навярно в нея свети стая,

над нея -- бисерна звезда.

 

На двора тъмен ще поседна 

под сини влюбени лози,

ще гледам как луната медна

над криви покриви виси.

 

И дълго този миг ще чакам

и с вятър ще снова в нощта,

попаднал тук от древна сага

сред улиците на града.

 

                       декември 1989 г.

                       гр. Сливен

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...