23 авг. 2023 г., 15:48

По улиците на града

561 0 0

 

 

Излизам пак от мойта стая

и скитам вечер из града,

над който облаците ваят

на призрак силует в студа.

 

Аз търся къща, но не зная

по улиците де е тя;

навярно в нея свети стая,

над нея -- бисерна звезда.

 

На двора тъмен ще поседна 

под сини влюбени лози,

ще гледам как луната медна

над криви покриви виси.

 

И дълго този миг ще чакам

и с вятър ще снова в нощта,

попаднал тук от древна сага

сред улиците на града.

 

                       декември 1989 г.

                       гр. Сливен

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...