По устните ми бяла обич пари...
По устните ми бяла обич пари...
По устните ми бяла обич пари,
но нямам глас, за да я изрека -
извива в мене сладостни пожари
и ме разкъсва на парченца самота...
Очите ти със блясък на олтари
се отразяват в моята душа
и тиха нежност, нежност на кристали
разлива пулсът ми в нощта...
При мене ли си, моя обич -
ще се стопя във мъжката ти длан,
сега съм стон, сега съм повик,
пустиня съм, а ти - оазис, блян...
Безсилна съм да скрия любовта си,
очите ми говорят пак без срам,
но дойдеш ли, вземи съня ми -
гори ме и без милост, и без свян...
И зърнеш ли във тъмното звездите
във погледа ми, просто ме вземи,
води ме, събуди във мен искрите -
аз ще те топля с лунните лъчи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados
