Jan 4, 2012, 12:18 AM

По устните ми бяла обич пари...

  Poetry » Love
1.6K 0 13

По устните ми бяла обич пари...

 

По устните ми бяла обич пари,

но нямам глас, за да я изрека - 

извива в мене сладостни пожари

и ме разкъсва на парченца самота...

 

Очите ти със блясък на олтари

се отразяват в моята душа

и тиха нежност, нежност на кристали

разлива пулсът ми в нощта...

 

При мене ли си, моя обич - 

ще се стопя във мъжката ти длан,

сега съм стон, сега съм повик,

пустиня съм, а ти - оазис, блян...

 

Безсилна съм да скрия любовта си,

очите ми говорят пак без срам,

но дойдеш ли, вземи съня ми - 

гори ме и без милост, и без свян...

 

И зърнеш ли във тъмното звездите

във погледа ми, просто ме вземи,

води ме, събуди във мен искрите - 

аз ще те топля с лунните лъчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво,Радосвета!!!
    Пропуснала съм едно чудесно стихотворение.
    Светли празници!
  • Благодаря ти, Мария.
    По принцип не правя редакция на стиховете си и явно там ми е грешката. С времето забелязвам някои неща за изглаждане, но след като съм ги публикувала...
    Още веднъж благодаря, ще се опитам да поправям грешките навреме.
  • Хубаво пишеш, чувствено и искрено, затова въздействаш на читателя, мило момиче! Има малко излизане от ритмичната стъпка, но с времето и това ще изгладиш. Усеща се, че имаш поетичен потенциал! Поздравления!
  • Много е хубаво!
    Наистина пари...
  • Хубав!
    Малко поработи над първия куплет, точно върху това:
    "По устните ми бяла обич пари,
    но нямам глас, за да я изрека -"

    Може би така: гласът не стига да я изрека, ти ще решиш, авторово право е. Знаеш, че следя с интерес развитието ти. Талантлива си.
    Дерзай!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...