4.01.2012 г., 0:18

По устните ми бяла обич пари...

1.6K 0 13

По устните ми бяла обич пари...

 

По устните ми бяла обич пари,

но нямам глас, за да я изрека - 

извива в мене сладостни пожари

и ме разкъсва на парченца самота...

 

Очите ти със блясък на олтари

се отразяват в моята душа

и тиха нежност, нежност на кристали

разлива пулсът ми в нощта...

 

При мене ли си, моя обич - 

ще се стопя във мъжката ти длан,

сега съм стон, сега съм повик,

пустиня съм, а ти - оазис, блян...

 

Безсилна съм да скрия любовта си,

очите ми говорят пак без срам,

но дойдеш ли, вземи съня ми - 

гори ме и без милост, и без свян...

 

И зърнеш ли във тъмното звездите

във погледа ми, просто ме вземи,

води ме, събуди във мен искрите - 

аз ще те топля с лунните лъчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Радосвета!!!
    Пропуснала съм едно чудесно стихотворение.
    Светли празници!
  • Благодаря ти, Мария.
    По принцип не правя редакция на стиховете си и явно там ми е грешката. С времето забелязвам някои неща за изглаждане, но след като съм ги публикувала...
    Още веднъж благодаря, ще се опитам да поправям грешките навреме.
  • Хубаво пишеш, чувствено и искрено, затова въздействаш на читателя, мило момиче! Има малко излизане от ритмичната стъпка, но с времето и това ще изгладиш. Усеща се, че имаш поетичен потенциал! Поздравления!
  • Много е хубаво!
    Наистина пари...
  • Хубав!
    Малко поработи над първия куплет, точно върху това:
    "По устните ми бяла обич пари,
    но нямам глас, за да я изрека -"

    Може би така: гласът не стига да я изрека, ти ще решиш, авторово право е. Знаеш, че следя с интерес развитието ти. Талантлива си.
    Дерзай!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...