4.01.2012 г., 0:18

По устните ми бяла обич пари...

1.6K 0 13

По устните ми бяла обич пари...

 

По устните ми бяла обич пари,

но нямам глас, за да я изрека - 

извива в мене сладостни пожари

и ме разкъсва на парченца самота...

 

Очите ти със блясък на олтари

се отразяват в моята душа

и тиха нежност, нежност на кристали

разлива пулсът ми в нощта...

 

При мене ли си, моя обич - 

ще се стопя във мъжката ти длан,

сега съм стон, сега съм повик,

пустиня съм, а ти - оазис, блян...

 

Безсилна съм да скрия любовта си,

очите ми говорят пак без срам,

но дойдеш ли, вземи съня ми - 

гори ме и без милост, и без свян...

 

И зърнеш ли във тъмното звездите

във погледа ми, просто ме вземи,

води ме, събуди във мен искрите - 

аз ще те топля с лунните лъчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Радосвета!!!
    Пропуснала съм едно чудесно стихотворение.
    Светли празници!
  • Благодаря ти, Мария.
    По принцип не правя редакция на стиховете си и явно там ми е грешката. С времето забелязвам някои неща за изглаждане, но след като съм ги публикувала...
    Още веднъж благодаря, ще се опитам да поправям грешките навреме.
  • Хубаво пишеш, чувствено и искрено, затова въздействаш на читателя, мило момиче! Има малко излизане от ритмичната стъпка, но с времето и това ще изгладиш. Усеща се, че имаш поетичен потенциал! Поздравления!
  • Много е хубаво!
    Наистина пари...
  • Хубав!
    Малко поработи над първия куплет, точно върху това:
    "По устните ми бяла обич пари,
    но нямам глас, за да я изрека -"

    Може би така: гласът не стига да я изрека, ти ще решиш, авторово право е. Знаеш, че следя с интерес развитието ти. Талантлива си.
    Дерзай!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...