По устните ми слънцето играе
Своята песен реката промени
и сякаш хиляди китари свирят,
привели клони плачещи върби
с ресници по вълните ù вибрират.
До днес пътувах в тъжен сън
и виждах небесата мрачни,
които всеки зимен ден отвън
чертаеха пътища невзрачни.
Но ето, събудиха ме птички
с причудливи нотки във гласа,
от пролетта опиянени всички,
сякаш пили слънчева вода.
Звездите пристан са намерили
в затворените мигли на очите,
от поредната бразда изровили
печален отпечатъка на дните.
По устните ми слънцето играе
и очертава нежен силует,
да ме прегърне иска, да ме смае
с прекрасен пролетен букет!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
