По устните, прощално, с цвят на люляк
Запитвал ли си се защо е с теб? Едва ли...
Тя само значи, че над тебе грее слънце.
Тя само значи, че си още вертикален
и още под нозете стенат пътища...
Тя само значи неотлъчна вярност,
която получаваш без усилие.
Не се обижда, че не забелязваш
как плътно е обгърнала петите ти...
Не се срамува, че е привечерно
проточена и крива като клюка.
И не показва, че е изморена
от дългите ти ежедневни лутания...
Не спòри. Не тежù. Когато мръкне,
изчезва тихомълком като мисъл
със недостоен подтекст. С тебе тръгва
послушно пак, щом грейнат светлините...
И в някой ден, без дума за сбогуване,
в контурите ти вписана изчезва.
По устните, прощално, с цвят на люляк,
оставя знак, че няма да те следва...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
