28 mar 2018, 16:06

По „В кръчмата на нашето време“

  Poesía » Civil
560 1 0

По „В кръчмата на нашето време

от Андромаха (Белла)

 

Омръзна ми от идиоти,
които затварят компоти.
На дребно печелят,
а на едро губят
и чудят се само кого да оскубят.

Омръзна ми от баш-тарикати,
продаващи нагло лъжи oпашати.
Народът проЗ върви, гласува,
а после изклатен пие и псува.

Ма кой ни виновен,
като сме племе,
дето само знае
на припек да дреме.

Къде го Левски... ил' някой Ботев?
Да бяхме запазили от тяхнато семе,
да презапашем чифте-пищовите...
или ще Бъдем, или - да мреме!

 

Свалените маски разкриват

обикновено човешко двуличие,

а спомени паметта ни заливат

с видения странни, дори неприлични.

 

С интерес към страдащи и бедняци

на приеми партии събират парички,

но не живеят само един ден сираците.

Лицемерната Коледа не е за всички...

 

Зима е. Пред магазин на АДИДАС

храни гълъби премръзналата старица.

Някога тя бе жената край нас,

а днес – недоубита от хората гълъбица.

 

Сред улисани хора към пълни витрини

с играчки и лакомства гледат очички. 

Мълчат и преглъщат отдавна разбрали,

че Дядо Коледа не идва за всички...  

 

Някога Ботев пишеше в кръчма

своите огнени стихове,

А днес в заведенията се натискат

за парите на дебели вратове.

 

Левски с укор ни гледа отгоре

и пита: - Вас към това ли зовях,

и защо се криете зад стобора?

Народе... какво от смъртта ми разбра?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...