Mar 28, 2018, 4:06 PM

По „В кръчмата на нашето време“

  Poetry » Civic
556 1 0

По „В кръчмата на нашето време

от Андромаха (Белла)

 

Омръзна ми от идиоти,
които затварят компоти.
На дребно печелят,
а на едро губят
и чудят се само кого да оскубят.

Омръзна ми от баш-тарикати,
продаващи нагло лъжи oпашати.
Народът проЗ върви, гласува,
а после изклатен пие и псува.

Ма кой ни виновен,
като сме племе,
дето само знае
на припек да дреме.

Къде го Левски... ил' някой Ботев?
Да бяхме запазили от тяхнато семе,
да презапашем чифте-пищовите...
или ще Бъдем, или - да мреме!

 

Свалените маски разкриват

обикновено човешко двуличие,

а спомени паметта ни заливат

с видения странни, дори неприлични.

 

С интерес към страдащи и бедняци

на приеми партии събират парички,

но не живеят само един ден сираците.

Лицемерната Коледа не е за всички...

 

Зима е. Пред магазин на АДИДАС

храни гълъби премръзналата старица.

Някога тя бе жената край нас,

а днес – недоубита от хората гълъбица.

 

Сред улисани хора към пълни витрини

с играчки и лакомства гледат очички. 

Мълчат и преглъщат отдавна разбрали,

че Дядо Коледа не идва за всички...  

 

Някога Ботев пишеше в кръчма

своите огнени стихове,

А днес в заведенията се натискат

за парите на дебели вратове.

 

Левски с укор ни гледа отгоре

и пита: - Вас към това ли зовях,

и защо се криете зад стобора?

Народе... какво от смъртта ми разбра?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...