По „В кръчмата на нашето време“

от Андромаха (Белла)

Омръзна ми от идиоти,
които затварят компоти.
На дребно печелят,
а на едро губят
и чудят се само кого да оскубят.

Омръзна ми от баш-тарикати,
продаващи нагло лъжи oпашати.
Народът проЗ върви, гласува,
а после изклатен пие и псува.

Ма кой ни виновен,
като сме племе,
дето само знае
на припек да дреме.

Къде го Левски... ил' някой Ботев?
Да бяхме запазили от тяхнато семе,
да презапашем чифте-пищовите...
или ще Бъдем, или - да мреме!

Свалените маски разкриват

обикновено човешко двуличие,

а спомени паметта ни заливат

с видения странни, дори неприлични.

С интерес към страдащи и бедняци

на приеми партии събират парички,

но не живеят само един ден сираците.

Лицемерната Коледа не е за всички...

Зима е. Пред магазин на АДИДАС

храни гълъби премръзналата старица.

Някога тя бе жената край нас,

а днес – недоубита от хората гълъбица.

Сред улисани хора към пълни витрини

с играчки и лакомства гледат очички. 

Мълчат и преглъщат отдавна разбрали,

че Дядо Коледа не идва за всички...  

Някога Ботев пишеше в кръчма

своите огнени стихове,

А днес в заведенията се натискат

за парите на дебели вратове.

Левски с укор ни гледа отгоре

и пита: - Вас към това ли зовях,

и защо се криете зад стобора?

Народе... какво от смъртта ми разбра?