10 oct 2010, 12:19

По-високо 

  Poesía » Otra
1002 0 2

Видях момиче...
по лицето ù се стичаха сълзи,
очите ù бяха пълни с лъжи.
На лицето си имаше усмивка,
смееше се тя отстрани.
С нокти раздираше плътта си,
а смехът ù огласяше улицата.
Черна кръв се стичаше
от раните дълбоки.
Болката я задъхваше,
но тя не спираше,
впиваше ноктите си
все по-надълбоко
и се смееше все по-високо,
по-високо и по-високо...

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??