Видях момиче...
по лицето ù се стичаха сълзи,
очите ù бяха пълни с лъжи.
На лицето си имаше усмивка,
смееше се тя отстрани.
С нокти раздираше плътта си,
а смехът ù огласяше улицата.
Черна кръв се стичаше
от раните дълбоки.
Болката я задъхваше,
но тя не спираше,
впиваше ноктите си
все по-надълбоко
и се смееше все по-високо,
по-високо и по-високо...
© Апокалиптикс А All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
