По-високо
Видях момиче...
по лицето ù се стичаха сълзи,
очите ù бяха пълни с лъжи.
На лицето си имаше усмивка,
смееше се тя отстрани.
С нокти раздираше плътта си,
а смехът ù огласяше улицата.
Черна кръв се стичаше
от раните дълбоки.
Болката я задъхваше,
но тя не спираше,
впиваше ноктите си
все по-надълбоко
и се смееше все по-високо,
по-високо и по-високо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Апокалиптикс А Все права защищены
