Убийствена е тишината,
потопена в светлината,
огнена... родила се в луната,
светеща небрежно над земята,
родителка на нас децата,
прегърнали с любов тревата,
от която ни боли главата!
И така, презрени от съдбата,
хилим се във тишината,
люшкаме се по водата
и се радваме на красотата,
родила се дълбоко във душата.
© Татанка Йотанка Todos los derechos reservados