Dec 30, 2008, 9:08 AM

По водата 

  Poetry » Phylosophy
738 0 3
Убийствена е тишината,
потопена в светлината,
огнена... родила се в луната,
светеща небрежно над земята,
родителка на нас децата,
прегърнали с любов тревата,
от която ни боли главата!
И така, презрени от съдбата,
хилим се във тишината,
люшкаме се по водата
и се радваме на красотата,
родила се дълбоко във душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татанка Йотанка All rights reserved.

Random works
: ??:??