7 oct 2007, 7:52

По време на вечеря

  Poesía
1.2K 0 6


Може ли вечерята да почне отначало,
приборите да пренаредим?
Може ли да разговаряме нормално,
вместо с думите да си вредим?


Чисто бялата покривка -
как останала е бяла?
Като всеки ден безспирно
я обливаме в скандали.


Виж столовете ни - купихме си много -
все са празни, гледат как си пречим.
Скоро тука никой не е стъпвал,
да ни слуша, с тебе, как се репчим.


Чиниите ни, вечно пълни
все със специалитети разни.
Гърлата ни - доволно сити,
а душите са ни празни!

          . . .

Не... това не е вечеря!
С теб се храним в постоянен ад!
Липсва ми спокойствие, човече!
Спри да си такъв инат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Госпожа Стихийно Бедствие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихотворение.Напомня ми на едно представление-"Мъртвешки танц".Браво!
  • Ех, че хубаво и познато!Целувам те с обич,
    Госпожо Стихийно Бедствие! Като фурия си.
  • Хубаво си го измислила и реализирала. Браво!
  • Хм...много позната историйка...
    Поздрав, че си сетила за това стихче!
    Хареса ми.
  • Ех...дано скоро да спре да е инат!
    Много хубаво стихотворение!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...