По време на вечеря
Може ли вечерята да почне отначало,
приборите да пренаредим?
Може ли да разговаряме нормално,
вместо с думите да си вредим?
Чисто бялата покривка -
как останала е бяла?
Като всеки ден безспирно
я обливаме в скандали.
Виж столовете ни - купихме си много -
все са празни, гледат как си пречим.
Скоро тука никой не е стъпвал,
да ни слуша, с тебе, как се репчим.
Чиниите ни, вечно пълни
все със специалитети разни.
Гърлата ни - доволно сити,
а душите са ни празни!. . .
Не... това не е вечеря!
С теб се храним в постоянен ад!
Липсва ми спокойствие, човече!
Спри да си такъв инат!
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво стихотворение.Напомня ми на едно представление-"Мъртвешки танц".Браво!
-
Ех, че хубаво и познато!Целувам те с обич,
Госпожо Стихийно Бедствие! Като фурия си. -
Хубаво си го измислила и реализирала. Браво!
-
Хм...много позната историйка...
Поздрав, че си сетила за това стихче!
Хареса ми. -
Ех...дано скоро да спре да е инат!
Много хубаво стихотворение! -
Интересно, наистина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
