7 окт. 2007 г., 07:52

По време на вечеря

1.2K 0 6


Може ли вечерята да почне отначало,
приборите да пренаредим?
Може ли да разговаряме нормално,
вместо с думите да си вредим?


Чисто бялата покривка -
как останала е бяла?
Като всеки ден безспирно
я обливаме в скандали.


Виж столовете ни - купихме си много -
все са празни, гледат как си пречим.
Скоро тука никой не е стъпвал,
да ни слуша, с тебе, как се репчим.


Чиниите ни, вечно пълни
все със специалитети разни.
Гърлата ни - доволно сити,
а душите са ни празни!

          . . .

Не... това не е вечеря!
С теб се храним в постоянен ад!
Липсва ми спокойствие, човече!
Спри да си такъв инат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение.Напомня ми на едно представление-"Мъртвешки танц".Браво!
  • Ех, че хубаво и познато!Целувам те с обич,
    Госпожо Стихийно Бедствие! Като фурия си.
  • Хубаво си го измислила и реализирала. Браво!
  • Хм...много позната историйка...
    Поздрав, че си сетила за това стихче!
    Хареса ми.
  • Ех...дано скоро да спре да е инат!
    Много хубаво стихотворение!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...