27 jun 2008, 9:14

По "Време за разхвърляне на камъни"

  Poesía » Civil
906 1 6

Разхвърлям камъни наляво и надясно...
Но пак се питам: има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?

 

Нали копнеем все цветя да никнат?
Нали се молим все за доброта?
Защо грешим? Нали не иска никой
да носи кръст на нечия вина.

 

Нали не иска никой да ранява?
А трудно е да подадеш ръка...
Нали светът с любов се утвърждава?
А любовта е чувство без цена...

 

Една грамада бавно се натрупва...
Спокойни, отмъстени и сами,
зад камъните крием се уютно...

 

А някъде там- еделвайс кълни!... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Попаднах случайно на стиховете ти, но с невероятно удоволствие и почти на един дъх прочетох всичките!! Разкошен, мелодичен стил. Поздрави и нови вдъхновения, мила Уенди!!
  • Великолепен стих!
    Поздравления!
  • Хубаво...
    Поздрави!
  • Чудесен стих!
  • Продължавай да задаваш въпросите си...
    защото иначе:
    Спокойни, отмъстени и сами...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...