27 jun 2008, 9:14

По "Време за разхвърляне на камъни"

  Poesía » Civil
903 1 6

Разхвърлям камъни наляво и надясно...
Но пак се питам: има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?

 

Нали копнеем все цветя да никнат?
Нали се молим все за доброта?
Защо грешим? Нали не иска никой
да носи кръст на нечия вина.

 

Нали не иска никой да ранява?
А трудно е да подадеш ръка...
Нали светът с любов се утвърждава?
А любовта е чувство без цена...

 

Една грамада бавно се натрупва...
Спокойни, отмъстени и сами,
зад камъните крием се уютно...

 

А някъде там- еделвайс кълни!... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Попаднах случайно на стиховете ти, но с невероятно удоволствие и почти на един дъх прочетох всичките!! Разкошен, мелодичен стил. Поздрави и нови вдъхновения, мила Уенди!!
  • Великолепен стих!
    Поздравления!
  • Хубаво...
    Поздрави!
  • Чудесен стих!
  • Продължавай да задаваш въпросите си...
    защото иначе:
    Спокойни, отмъстени и сами...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...