27.06.2008 г., 9:14 ч.
По "Време за разхвърляне на камъни"
Разхвърлям камъни наляво и надясно...
Но пак се питам: има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?
Нали копнеем все цветя да никнат?
Нали се молим все за доброта?
Защо грешим? Нали не иска никой
да носи кръст на нечия вина.
Нали не иска никой да ранява?
А трудно е да подадеш ръка...
Нали светът с любов се утвърждава?
А любовта е чувство без цена...
Една грамада бавно се натрупва...
Спокойни, отмъстени и сами,
зад камъните крием се уютно...
А някъде там- еделвайс кълни!...
© Бианка Габровска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Попаднах случайно на стиховете ти, но с невероятно удоволствие и почти на един дъх прочетох всичките!! Разкошен, мелодичен стил. Поздрави и нови вдъхновения, мила Уенди!!
-
Великолепен стих!
Поздравления! -
Хубаво...
Поздрави! -
Чудесен стих!
-
Продължавай да задаваш въпросите си...
защото иначе:
Спокойни, отмъстени и сами... -
разплака ме...
видях грамадата от камъни...натъжи ме...
но видях и надеждата...еделвайс кълни...
прегръщам те с обич, мила Бианка...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
