Jun 27, 2008, 9:14 AM

По "Време за разхвърляне на камъни"

  Poetry » Civic
901 1 6

Разхвърлям камъни наляво и надясно...
Но пак се питам: има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?

 

Нали копнеем все цветя да никнат?
Нали се молим все за доброта?
Защо грешим? Нали не иска никой
да носи кръст на нечия вина.

 

Нали не иска никой да ранява?
А трудно е да подадеш ръка...
Нали светът с любов се утвърждава?
А любовта е чувство без цена...

 

Една грамада бавно се натрупва...
Спокойни, отмъстени и сами,
зад камъните крием се уютно...

 

А някъде там- еделвайс кълни!... 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Попаднах случайно на стиховете ти, но с невероятно удоволствие и почти на един дъх прочетох всичките!! Разкошен, мелодичен стил. Поздрави и нови вдъхновения, мила Уенди!!
  • Великолепен стих!
    Поздравления!
  • Хубаво...
    Поздрави!
  • Чудесен стих!
  • Продължавай да задаваш въпросите си...
    защото иначе:
    Спокойни, отмъстени и сами...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...