По "Време за разхвърляне на камъни"

Jun 27, 2008, 9:14 AM

Poetry » Civilian

705 1 6

Разхвърлям камъни наляво и надясно...
Но пак се питам: има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?

Нали копнеем все цветя да никнат?
Нали се молим все за доброта?
Защо грешим? Нали не иска никой
да носи кръст на нечия вина.

Нали не иска никой да ранява?
А трудно е да подадеш ръка...
Нали светът с любов се утвърждава?
А любовта е чувство без цена...

Една грамада бавно се натрупва...
Спокойни, отмъстени и сами,
зад камъните крием се уютно...

А някъде там- еделвайс кълни!...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ДесиК (Деси Копчалийска)

2008-06-27T22:56:46+03:00

Попаднах случайно на стиховете ти, но с невероятно удоволствие и почти на един дъх прочетох всичките!! Разкошен, мелодичен стил. Поздрави и нови вдъхновения, мила Уенди!!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-06-27T14:28:14+03:00

Великолепен стих!
Поздравления!
ananke (Радослав Смилков)

2008-06-27T12:35:03+03:00

Хубаво...
Поздрави!
feia (Вилдан Сефер)

2008-06-27T12:11:03+03:00

Чудесен стих!
EliTa (Ели)

2008-06-27T10:26:25+03:00

Продължавай да задаваш въпросите си...
защото иначе:
Спокойни, отмъстени и сами...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-06-27T10:13:44+03:00

разплака ме...
видях грамадата от камъни...натъжи ме...
но видях и надеждата...еделвайс кълни...
прегръщам те с обич, мила Бианка...