24 feb 2016, 21:06

По въпроса за щастието

  Poesía
1.3K 0 8

 

Не ме питай дали съм щастлив, моя радост,

по-добре да живеем "разумно и просто".

Знаеш, щастието е твърде сложна работа,

то е цял близкоизточен, тъмен въпрос.

 

Мога само да кажа във този момент,

че се чувствам добре,

че добре ми е с теб.

 

А пък щастието е отчайващо сложно нещо,

като скъпо дете с церебрална парализа.

По-добре ме обичай сега, моя нежна,

да не правим ненужни и тежки анализи.

 

Мога само да кажа: с две ръце се подписвам

под своята клетва любовна пред тебе.

Защото дори и във Близкия изток

мъже и жени се обичат вечно!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кети, съвсем ясно съм казал, че щастието е сложно като близкоизточния въпрос. Кое точно не разбираш?
  • Чудесен стих! Откровен и
    звучен, а същевременно простичък,
    но ясен, защото живота се жевее добре, когато човека до теб те обича и разбира. Тогава не ти влияят събитията от света. Не са нужни много усилия щом като любовта е жива и ни дава сили да живеем простичко, ала в мир и сговор. Ако всички го разберем и осъзнаем ще заживеем по-добре. Защото любовта е една, без значение на цвят, раса и религия.
    Прекрасни почивни дни ти пожепавам, Смиф!
  • Прекрасен стих! Но какво общо има тук Близкият Изток?
  • Че щастието е сложно нещо - вярно е! И твърде нетрайно, но щом има обич, със сигурност има и щастие! Харесах, Вальо!
  • Разумно и простичко... и толкова хубаво...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...