24 feb 2016, 21:06

По въпроса за щастието 

  Poesía
909 0 8

 

Не ме питай дали съм щастлив, моя радост,

по-добре да живеем "разумно и просто".

Знаеш, щастието е твърде сложна работа,

то е цял близкоизточен, тъмен въпрос.

 

Мога само да кажа във този момент,

че се чувствам добре,

че добре ми е с теб.

 

А пък щастието е отчайващо сложно нещо,

като скъпо дете с церебрална парализа.

По-добре ме обичай сега, моя нежна,

да не правим ненужни и тежки анализи.

 

Мога само да кажа: с две ръце се подписвам

под своята клетва любовна пред тебе.

Защото дори и във Близкия изток

мъже и жени се обичат вечно!

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кети, съвсем ясно съм казал, че щастието е сложно като близкоизточния въпрос. Кое точно не разбираш?
  • Чудесен стих! Откровен и
    звучен, а същевременно простичък,
    но ясен, защото живота се жевее добре, когато човека до теб те обича и разбира. Тогава не ти влияят събитията от света. Не са нужни много усилия щом като любовта е жива и ни дава сили да живеем простичко, ала в мир и сговор. Ако всички го разберем и осъзнаем ще заживеем по-добре. Защото любовта е една, без значение на цвят, раса и религия.
    Прекрасни почивни дни ти пожепавам, Смиф!
  • Прекрасен стих! Но какво общо има тук Близкият Изток?
  • Че щастието е сложно нещо - вярно е! И твърде нетрайно, но щом има обич, със сигурност има и щастие! Харесах, Вальо!
  • Разумно и простичко... и толкова хубаво...
  • "А пък щастието е отчайващо сложно нещо,"
    Аплодирам!!!
  • Много ми хареса, мноооого! Поздравления!
  • Казват, щастието като птица е...
    за едни перата и са бели,
    а за други в сиво оцветени.
    Идва и отлита. И отлита.
    "Сложно нещо".Никакво съмнение.
Propuestas
: ??:??