Feb 24, 2016, 9:06 PM

По въпроса за щастието

  Poetry
1.3K 0 8

 

Не ме питай дали съм щастлив, моя радост,

по-добре да живеем "разумно и просто".

Знаеш, щастието е твърде сложна работа,

то е цял близкоизточен, тъмен въпрос.

 

Мога само да кажа във този момент,

че се чувствам добре,

че добре ми е с теб.

 

А пък щастието е отчайващо сложно нещо,

като скъпо дете с церебрална парализа.

По-добре ме обичай сега, моя нежна,

да не правим ненужни и тежки анализи.

 

Мога само да кажа: с две ръце се подписвам

под своята клетва любовна пред тебе.

Защото дори и във Близкия изток

мъже и жени се обичат вечно!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кети, съвсем ясно съм казал, че щастието е сложно като близкоизточния въпрос. Кое точно не разбираш?
  • Чудесен стих! Откровен и
    звучен, а същевременно простичък,
    но ясен, защото живота се жевее добре, когато човека до теб те обича и разбира. Тогава не ти влияят събитията от света. Не са нужни много усилия щом като любовта е жива и ни дава сили да живеем простичко, ала в мир и сговор. Ако всички го разберем и осъзнаем ще заживеем по-добре. Защото любовта е една, без значение на цвят, раса и религия.
    Прекрасни почивни дни ти пожепавам, Смиф!
  • Прекрасен стих! Но какво общо има тук Близкият Изток?
  • Че щастието е сложно нещо - вярно е! И твърде нетрайно, но щом има обич, със сигурност има и щастие! Харесах, Вальо!
  • Разумно и простичко... и толкова хубаво...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...