24.02.2016 г., 21:06

По въпроса за щастието

1.3K 0 8

 

Не ме питай дали съм щастлив, моя радост,

по-добре да живеем "разумно и просто".

Знаеш, щастието е твърде сложна работа,

то е цял близкоизточен, тъмен въпрос.

 

Мога само да кажа във този момент,

че се чувствам добре,

че добре ми е с теб.

 

А пък щастието е отчайващо сложно нещо,

като скъпо дете с церебрална парализа.

По-добре ме обичай сега, моя нежна,

да не правим ненужни и тежки анализи.

 

Мога само да кажа: с две ръце се подписвам

под своята клетва любовна пред тебе.

Защото дори и във Близкия изток

мъже и жени се обичат вечно!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кети, съвсем ясно съм казал, че щастието е сложно като близкоизточния въпрос. Кое точно не разбираш?
  • Чудесен стих! Откровен и
    звучен, а същевременно простичък,
    но ясен, защото живота се жевее добре, когато човека до теб те обича и разбира. Тогава не ти влияят събитията от света. Не са нужни много усилия щом като любовта е жива и ни дава сили да живеем простичко, ала в мир и сговор. Ако всички го разберем и осъзнаем ще заживеем по-добре. Защото любовта е една, без значение на цвят, раса и религия.
    Прекрасни почивни дни ти пожепавам, Смиф!
  • Прекрасен стих! Но какво общо има тук Близкият Изток?
  • Че щастието е сложно нещо - вярно е! И твърде нетрайно, но щом има обич, със сигурност има и щастие! Харесах, Вальо!
  • Разумно и простичко... и толкова хубаво...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...