По залез
ПО ЗАЛЕЗ
С пендари от листа закичена,
реката мие наедряла гръд.
По залез и върбите коленичат,
и дълго пият, докато заспят...
И слънцето умората съблича,
лъчи обливат облака мастилен.
По залез. Бавно залезът изтича
в прегръдката на здрача и застива...
Изгарящи в олтара му обречен,
телата ни рисуват кръст от плът.
Ще си остана речното момиче,
а любовта ми - все на кръстопът.
С пендари от листа закичена,
реката мие наедряла гръд.
По залез и върбите коленичат,
и дълго пият, докато заспят...
И слънцето умората съблича,
лъчи обливат облака мастилен.
По залез. Бавно залезът изтича
в прегръдката на здрача и застива...
Изгарящи в олтара му обречен,
телата ни рисуват кръст от плът.
Ще си остана речното момиче,
а любовта ми - все на кръстопът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Цандева Todos los derechos reservados
