ПО ЗАЛЕЗ
С пендари от листа закичена,
реката мие наедряла гръд.
По залез и върбите коленичат,
и дълго пият, докато заспят...
И слънцето умората съблича,
лъчи обливат облака мастилен.
По залез. Бавно залезът изтича
в прегръдката на здрача и застива...
Изгарящи в олтара му обречен,
телата ни рисуват кръст от плът.
Ще си остана речното момиче, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация