11.11.2008 г., 18:48

По залез

1.5K 0 16
ПО ЗАЛЕЗ

С пендари от листа закичена,
реката мие наедряла гръд.
По залез и върбите коленичат,
и дълго пият, докато заспят...

И слънцето умората съблича,
лъчи обливат облака мастилен.
По залез. Бавно залезът изтича
в прегръдката на здрача и застива...

Изгарящи в олтара му обречен,
телата ни рисуват кръст от плът.
Ще си остана речното момиче,
а любовта ми - все на кръстопът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за прекрасния стих!
  • Остани!
    Поздрави!
  • Чудесен стих, Геновева!
    Желая ти скорошно възстановяване! Знам какво е - и аз това лято лежах със счупен пръст на крака! Поздрав!
  • Ако знаете, колко ме зареждате с енергия...Прикована съм на легло със скъсани мускулни влакна на единия крак, а от коментарите ви болката е по-поносима.Иска ми се да ви изчета на всичките произведенията и да ви пиша, да ви пиша... Но още на втория коментар ми излиза едно предупреждение,ЧЕ НЕ МОГА ДА ИМАМ ДВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ КОМЕНТАРА, а не мога да стоя дълго седнала и да чакам...Ама, защо, след като отговарям на коментарите под стиховете си??!! Админите трябва да променят начина на коментиране...Или аз нещо не съм в час...
    Вранке, и аз ти слушам диска - много земна,стопляща човешка поезия...
    Всички вие с поздравите ми подсказвате, че всичко, което е изплакано от душа, си заслужава да види бял свят. БЛАГОДАРЯ ВИ!ЖЕЛАЯ ВИ ЗДРАВЕ, ЛЮБОВ И УСПЕХИ! ,,((
  • чудесийка

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...