ПО ЗАЛЕЗ
С пендари от листа закичена,
реката мие наедряла гръд.
По залез и върбите коленичат,
и дълго пият, докато заспят...
И слънцето умората съблича,
лъчи обливат облака мастилен.
По залез. Бавно залезът изтича
в прегръдката на здрача и застива...
Изгарящи в олтара му обречен,
телата ни рисуват кръст от плът.
Ще си остана речното момиче, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up