По залез
С пендари от листа закичена,
реката мие наедряла гръд.
По залез и върбите коленичат,
и дълго пият, докато заспят...
И слънцето умората съблича,
лъчи обливат облака мастилен.
По залез. Бавно залезът изтича
в прегръдката на здрача и застива...
Изгарящи в олтара му обречен,
телата ни рисуват кръст от плът.
Ще си остана речното момиче,
а любовта ми - все на кръстопът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Цандева Все права защищены