11 нояб. 2008 г., 18:48

По залез

1.5K 0 16
ПО ЗАЛЕЗ

С пендари от листа закичена,
реката мие наедряла гръд.
По залез и върбите коленичат,
и дълго пият, докато заспят...

И слънцето умората съблича,
лъчи обливат облака мастилен.
По залез. Бавно залезът изтича
в прегръдката на здрача и застива...

Изгарящи в олтара му обречен,
телата ни рисуват кръст от плът.
Ще си остана речното момиче,
а любовта ми - все на кръстопът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Цандева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за прекрасния стих!
  • Остани!
    Поздрави!
  • Чудесен стих, Геновева!
    Желая ти скорошно възстановяване! Знам какво е - и аз това лято лежах със счупен пръст на крака! Поздрав!
  • Ако знаете, колко ме зареждате с енергия...Прикована съм на легло със скъсани мускулни влакна на единия крак, а от коментарите ви болката е по-поносима.Иска ми се да ви изчета на всичките произведенията и да ви пиша, да ви пиша... Но още на втория коментар ми излиза едно предупреждение,ЧЕ НЕ МОГА ДА ИМАМ ДВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ КОМЕНТАРА, а не мога да стоя дълго седнала и да чакам...Ама, защо, след като отговарям на коментарите под стиховете си??!! Админите трябва да променят начина на коментиране...Или аз нещо не съм в час...
    Вранке, и аз ти слушам диска - много земна,стопляща човешка поезия...
    Всички вие с поздравите ми подсказвате, че всичко, което е изплакано от душа, си заслужава да види бял свят. БЛАГОДАРЯ ВИ!ЖЕЛАЯ ВИ ЗДРАВЕ, ЛЮБОВ И УСПЕХИ! ,,((
  • чудесийка

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...