13 may 2006, 11:26

по заповед на Слънцето

  Poesía
724 0 7

Вървя през тъмни коридори.
Влага.
Вървя през мрачни лабиринти,
край дремещите плъхове минавам.
Продължавам.
Вървя по заповед на разума.
Вървя по заповед на Слънцето.
Вървя по прашните пътеки,
вървят и хиляди зад мене.
Продължават.
Следват ме.
Не знаят те, че следват болния,
че той си търси мястото за края.
Но и да знаеха това, едва ли
по други пътища ще тръгнат.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!Доли, благодаря за пожеланията!
  • Много интересно като идея! Допада ми!
  • Интересно и много добро , както винаги!Поздарв!
  • Пристрастена съм -
    към вечно очакване.
    Но не и за край.
    Поздрав, Ясене. Имаш красиво име и ти желая красив живот! Като гледам бухналите в цвят ясени се сещам за теб и че забравихме да ти честитим имения ден. Бъди здрав!
  • Аз пък вървя по шумни тротоари, среща - при светофара!
    Харесва ми - навява тъга... Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...