13 мая 2006 г., 11:26

по заповед на Слънцето

721 0 7

Вървя през тъмни коридори.
Влага.
Вървя през мрачни лабиринти,
край дремещите плъхове минавам.
Продължавам.
Вървя по заповед на разума.
Вървя по заповед на Слънцето.
Вървя по прашните пътеки,
вървят и хиляди зад мене.
Продължават.
Следват ме.
Не знаят те, че следват болния,
че той си търси мястото за края.
Но и да знаеха това, едва ли
по други пътища ще тръгнат.
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички!Доли, благодаря за пожеланията!
  • Много интересно като идея! Допада ми!
  • Интересно и много добро , както винаги!Поздарв!
  • Пристрастена съм -
    към вечно очакване.
    Но не и за край.
    Поздрав, Ясене. Имаш красиво име и ти желая красив живот! Като гледам бухналите в цвят ясени се сещам за теб и че забравихме да ти честитим имения ден. Бъди здрав!
  • Аз пък вървя по шумни тротоари, среща - при светофара!
    Харесва ми - навява тъга... Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...