13.05.2006 г., 11:26

по заповед на Слънцето

715 0 7

Вървя през тъмни коридори.
Влага.
Вървя през мрачни лабиринти,
край дремещите плъхове минавам.
Продължавам.
Вървя по заповед на разума.
Вървя по заповед на Слънцето.
Вървя по прашните пътеки,
вървят и хиляди зад мене.
Продължават.
Следват ме.
Не знаят те, че следват болния,
че той си търси мястото за края.
Но и да знаеха това, едва ли
по други пътища ще тръгнат.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!Доли, благодаря за пожеланията!
  • Много интересно като идея! Допада ми!
  • Интересно и много добро , както винаги!Поздарв!
  • Пристрастена съм -
    към вечно очакване.
    Но не и за край.
    Поздрав, Ясене. Имаш красиво име и ти желая красив живот! Като гледам бухналите в цвят ясени се сещам за теб и че забравихме да ти честитим имения ден. Бъди здрав!
  • Аз пък вървя по шумни тротоари, среща - при светофара!
    Харесва ми - навява тъга... Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...