3 dic 2023, 19:13  

По здрач

  Poesía » Otra
646 2 0

Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,

ни повей усещам, ни пиле прехвърча.

Излизам смутена, гола и плаха -

нощта се надвесва над мен вездесъща.

 

Аз, малкото цвете, самотното птиче,

безсилна пред всички недра на простора -

мен кой ще ме помни, и кой ще обича,

освен този образ в добрата икона?

 

Човек ли ще дойде, душа ли ще носи?

Малцина четяха ме с поглед дълбоко.

И аз на небето задавам въпроси,

а то - мълчаливо. И все по-високо.

 

Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,

ни повей усещам, ни пиле прехвърча.

Аз гледам звездите - самотна и плаха.

Нощта ме загръща с душа вездесъща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....