5 jun 2011, 12:34

По здрач 

  Poesía » De amor
5.0 / 16
1573 0 33


По здрач


 

Когато събличам душата си гола           

от скътани грижи и черна умора,

те литват - пролетен пух от топола,

отнесен от южния вятър над двора.

 

С очите на своите чувства ме гледаш

тъй, сякаш пред теб оживява мадона,

разпръснала здрача над образа бледен –

загадъчен лик от най-древна икона.

 


Зад облак свенливо се скрива луната,

сред мрака светът избледнява и чезне

оставаме двама сами на земята,

изпълнили с обич среднощната бездна.


30.05.2011

© Цвети Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »