По здрач
По здрач
Когато събличам душата си гола
от скътани грижи и черна умора,
те литват - пролетен пух от топола,
отнесен от южния вятър над двора.
С очите на своите чувства ме гледаш
тъй, сякаш пред теб оживява мадона,
разпръснала здрача над образа бледен –
загадъчен лик от най-древна икона.
Зад облак свенливо се скрива луната,
сред мрака светът избледнява и чезне…
оставаме двама сами на земята,
изпълнили с обич среднощната бездна.
30.05.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Йорданова Всички права запазени
Мария, благодаря за предложението, но моето усещане за смисъла е различно и е точно това, което съм публикувала. В трети стих предпочетох цезура (пауза), която е позволена и идва смислово на мястото си, явява се като акцент... Ако исках формално запълване на липсваща сричка, просто щях да употребя "бял пролетен пух ..." и тогава вместо акцента на цезурата щеше да има една формално присъстваща думичка "бял", която не допринася нищо. Затова предпочитам да остане така, както е. Предложението за промяна на четвърти стих е абсолютно безсмислено и вкарва клиширания израз "вятърът волен", което би намалило качеството на текста.
