Jun 5, 2011, 12:34 PM

По здрач

  Poetry » Love
1.9K 0 33


По здрач


 

Когато събличам душата си гола           

от скътани грижи и черна умора,

те литват - пролетен пух от топола,

отнесен от южния вятър над двора.

 

С очите на своите чувства ме гледаш

тъй, сякаш пред теб оживява мадона,

разпръснала здрача над образа бледен –

загадъчен лик от най-древна икона.

 


Зад облак свенливо се скрива луната,

сред мрака светът избледнява и чезне

оставаме двама сами на земята,

изпълнили с обич среднощната бездна.


30.05.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дани, Стефка - приятно ми е, че ви харесва Мария, благодаря за предложението, но моето усещане за смисъла е различно и е точно това, което съм публикувала. В трети стих предпочетох цезура (пауза), която е позволена и идва смислово на мястото си, явява се като акцент... Ако исках формално запълване на липсваща сричка, просто щях да употребя "бял пролетен пух ..." и тогава вместо акцента на цезурата щеше да има една формално присъстваща думичка "бял", която не допринася нищо. Затова предпочитам да остане така, както е. Предложението за промяна на четвърти стих е абсолютно безсмислено и вкарва клиширания израз "вятърът волен", което би намалило качеството на текста.

  • Нежна поезия!В третия стих би могло да бъде- политнали -пролетен пух ,в 4-я- отнася ги вятърът волен /заради ритъма и действието,разбира се-това е субективно усещане на стихосложението когато се отнася до класическия стихб.Чувствена образност.
  • Много красиво!
  • Докосна ме!
    Поздрав!
  • Марине, радвам се да те срещна и тук! Твоите стихове също си ги бива

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...