18 ago 2018, 16:12

Скитници

1.2K 2 4

Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите. 
Слънчев вятър гори раменете ни. 
За душите затвори са котвите. 

 

А сред нощните скрити ухания
под блестящия плащ на звездите
между твърди стени от незнание
аз мъждукам ли бледо от мислите?

 

Тук съм с моите хора, ти — с твоите,
завладяваме смело моретата.
Към върха всяка крачка е гордост,
но надолу - вина и обреченост.

 

И сърцата разкъсват гърдите ни. 
Най-щастливите окриватели
се заплитат нощес във лъжите си
и жадуват да тръгнат обратно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ви!
  • Харесвам поезията ти. Близка ми е.
  • Много харесах! Има дълбочина, образност, богатство на израза – браво!
  • Най - щастливите откриватели се заплитат в лъжите си и мечтаят да се върнат обратно... Силно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...