18 ago 2018, 16:12

Скитници

1.2K 2 4

Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите. 
Слънчев вятър гори раменете ни. 
За душите затвори са котвите. 

 

А сред нощните скрити ухания
под блестящия плащ на звездите
между твърди стени от незнание
аз мъждукам ли бледо от мислите?

 

Тук съм с моите хора, ти — с твоите,
завладяваме смело моретата.
Към върха всяка крачка е гордост,
но надолу - вина и обреченост.

 

И сърцата разкъсват гърдите ни. 
Най-щастливите окриватели
се заплитат нощес във лъжите си
и жадуват да тръгнат обратно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ви!
  • Харесвам поезията ти. Близка ми е.
  • Много харесах! Има дълбочина, образност, богатство на израза – браво!
  • Най - щастливите откриватели се заплитат в лъжите си и мечтаят да се върнат обратно... Силно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...