Скитници
Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите.
Слънчев вятър гори раменете ни.
За душите затвори са котвите.
А сред нощните скрити ухания
под блестящия плащ на звездите
между твърди стени от незнание
аз мъждукам ли бледо от мислите?
Тук съм с моите хора, ти — с твоите,
завладяваме смело моретата.
Към върха всяка крачка е гордост,
но надолу - вина и обреченост.
И сърцата разкъсват гърдите ни.
Най-щастливите окриватели
се заплитат нощес във лъжите си
и жадуват да тръгнат обратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
благодаря ви!
