Скитници

Aug 18, 2018, 4:12 PM

Poetry » Love

697 2 4

Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите.
Слънчев вятър гори раменете ни.
За душите затвори са котвите.

А сред нощните скрити ухания
под блестящия плащ на звездите
между твърди стени от незнание
аз мъждукам ли бледо от мислите?

Тук съм с моите хора, ти — с твоите,
завладяваме смело моретата.
Към върха всяка крачка е гордост,
но надолу - вина и обреченост.

И сърцата разкъсват гърдите ни.
Най-щастливите окриватели
се заплитат нощес във лъжите си
и жадуват да тръгнат обратно.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

бялатишина

2018-08-20T12:39:43+03:00

благодаря ви!
RainaVakova

2018-08-20T01:42:32+03:00

Харесвам поезията ти. Близка ми е.
dansyto (Данаил Таков)

2018-08-19T09:46:55+03:00

Много харесах! Има дълбочина, образност, богатство на израза – браво!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-08-18T17:27:39+03:00

Най - щастливите откриватели се заплитат в лъжите си и мечтаят да се върнат обратно... Силно!