Сънят успя, отново победи,
но болката започна да сънува
и впрегнала го в своите юзди,
реши, че с него трябва да пътува.

Маршрутът явно бе определен,
кошмарите разбраха, че е друсан,
тя радваше се, той пък съкрушен,
опитва се да бяга, ремък скъсан.
…
Опрени коленете до лицето,
треперещите фибри, мръсно тяло
и място топло търсят му ръцете,
но гол е, само болка, друго няма.

Реве в съня си, иска друга доза,
но сили няма, за да се събуди,
забравен в своята ембрионална поза,
нелепо тръгнали си банда луди.
...
А тя, с неспиращи сълзи безмълвна,
приведена, ограбена, спринцовка само,
поредна доза, няма да си тръгне,
ще чака, за да чуе “Мамо”.


2010-01-13