26 янв. 2010 г., 12:28

Победа

1.1K 0 1



Сънят успя, отново победи,
но болката започна да сънува
и впрегнала го в своите юзди,
реши, че с него трябва да пътува.

Маршрутът явно бе определен,
кошмарите разбраха, че е друсан,
тя радваше се, той пък съкрушен,
опитва се да бяга, ремък скъсан.

Опрени коленете до лицето,
треперещите фибри, мръсно тяло
и място топло търсят му ръцете,
но гол е, само болка, друго няма.

Реве в съня си, иска друга доза,
но сили няма, за да се събуди,
забравен в своята ембрионална поза,
нелепо тръгнали си банда луди.
...
А тя, с неспиращи сълзи безмълвна,
приведена, ограбена, спринцовка само,
поредна доза, няма да си тръгне,
ще чака, за да чуе “Мамо”.


2010-01-13

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...