26 янв. 2010 г., 12:28

Победа

1.1K 0 1



Сънят успя, отново победи,
но болката започна да сънува
и впрегнала го в своите юзди,
реши, че с него трябва да пътува.

Маршрутът явно бе определен,
кошмарите разбраха, че е друсан,
тя радваше се, той пък съкрушен,
опитва се да бяга, ремък скъсан.

Опрени коленете до лицето,
треперещите фибри, мръсно тяло
и място топло търсят му ръцете,
но гол е, само болка, друго няма.

Реве в съня си, иска друга доза,
но сили няма, за да се събуди,
забравен в своята ембрионална поза,
нелепо тръгнали си банда луди.
...
А тя, с неспиращи сълзи безмълвна,
приведена, ограбена, спринцовка само,
поредна доза, няма да си тръгне,
ще чака, за да чуе “Мамо”.


2010-01-13

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...