Като птица
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен,
сякаш върша някъв грях.

Сложен в клетка,
окован
във веригите проклети
Грозна гледка,
пак надран.
Нямам аз за тук билети.

Бягам, тичам,
прекосявам
аз моретата дори
Мен обичам
да спасявам.
Сам съм нищо, че гори

във душата
силен пламък,
който бавно изпепелява
в мен лъжата,
че съм малък
и се трудно преодолява

самотата
в днешно време,
всяка битка и проблем.
От двата свята
вътре в мене
долу падам победен.

С чужди карти
пирамиди
аз по пода си строях.
На моето парти
пак обиди,
във очите – шепа прах.