5 нояб. 2024 г., 10:29

Победен

624 0 0

Като птица
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен,
сякаш върша някъв грях.

 

Сложен в клетка,
окован
във веригите проклети
Грозна гледка,
пак надран.
Нямам аз за тук билети.


Бягам, тичам,
прекосявам
аз моретата дори
Мен обичам
да спасявам.
Сам съм нищо, че гори

 

във душата
силен пламък,
който бавно изпепелява
в мен лъжата,
че съм малък
и се трудно преодолява

 

самотата
в днешно време,
всяка битка и проблем.
От двата свята
вътре в мене
долу падам победен.


С чужди карти
пирамиди
аз по пода си строях.
На моето парти
пак обиди,
във очите – шепа прах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...