Nov 5, 2024, 10:29 AM

Победен

  Poetry » Love
611 0 0

Като птица
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен,
сякаш върша някъв грях.

 

Сложен в клетка,
окован
във веригите проклети
Грозна гледка,
пак надран.
Нямам аз за тук билети.


Бягам, тичам,
прекосявам
аз моретата дори
Мен обичам
да спасявам.
Сам съм нищо, че гори

 

във душата
силен пламък,
който бавно изпепелява
в мен лъжата,
че съм малък
и се трудно преодолява

 

самотата
в днешно време,
всяка битка и проблем.
От двата свята
вътре в мене
долу падам победен.


С чужди карти
пирамиди
аз по пода си строях.
На моето парти
пак обиди,
във очите – шепа прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krischo All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...